Свидетелства, които ме разплакаха, докато ги четях.
Здравейте, пастор Пламен и Мими Петрови. Искам да дам моите свидетелства.
Първо. У дома е голям хаос, който аз все не успявам да овладея. В мен се загнездва мисълта, че не мога да се справя и тази мисъл сякаш ме парализира да се боря. Един ден, като слушах Ваша проповед, чух думите – „Не ти казвам да направиш това, което можеш, а в Името на Исус ти казвам – стани и направи това, което не можеш!“ Това ми подейства много силно, скочих и си заповадях – „Мая, в Името на Исус – стани и направи това, което не можеш, хайде, направи това, което си мислиш, че не можеш.“ И като почна едно чистене, подреждане, боядисах даже стените за нула време. Сякаш не го направих аз, а някой друг, не почувствах умора. Слава на нашия прекрасен Бог!
Второ. Дойде при мен един човек, който ме заплашваше и ми каза много лоши думи. Аз допуснах някак това да влезе в мен и се чувствах много зле. Бързах да се върна вкъщи, защото същата вечер имаше проповед, четвъртък в осем часа, и аз бързах да се хвана за Бог като единствено спасение. Но не можех да се съсредоточа в проповедта. Ту чувах, ту не можех, от силен стрес и страх. От време на време поглеждах един препарат за тоалетни, който бях купила и си мислех – „ако изпия няколко глътки, всичко ще се свърши“ /простете, дори не ми се иска да го пиша това, да не бъде с никого, в Името на Исус!/. Знаех, че няма да го направя, но се уплаших, че го желая. Продължих да слушам. В един момент чух да казвате – „Дух да депресия, вън в Името на Исус!“. Продължих да слушам. Когато свърши проповедта, погледнах шишето с препарата – и не почувствах нищо, просто един препарат. Зарадвах се, че Бог ми е помогнал и си легнах. На другия ден си пуснах записа, понеже не бях слушала внимателно и много се учудих, защото на това място, където казвате – „Дух на депресия, заповядвам ти – вън в Името на Исус“, чух още и думи, които предния ден не чух. Другите думи бяха – „Дух на смърт, заповядвам ти в мощното Име на Исус – вън!“ Благодаря на Бога, Благодаря Ти, Господи, за това, че ме спасяваш за пореден път.
Трето. Работата ми е свързана с използването на много материали. През януари, обаче, нямах достатъчно средства, за да си купя много. Имах много малко. Имаше проповед за петте хляба и двете рибки, и в други проповеди Вие насърчавате хората да вярват в това чудо. Аз съм малко така – ту вярвам, ту не мога да повярвам в чудесата. Обаче сега като ме стегна нуждата и какво направих. Вдигнах малкото шишенца с материали, които имах и с много вяра и обич към Бог, Му казах – „Ето, Господи, всичко, което имам, моля Те умножи го, както си направил тогава, преди две хиляди години с петте хляба и двете рибки.“ Казах на Бог „Господи, Ти си Същият вчера, днес и утре, моля Те, направи това чудо, моля Те, нямам друг, който да ми помогне.“ Знаете ли какво стана – шишенцата не свършваха и не свършваха, точно както преди две хиляди години, ама точно. Всеки ден идваха много хора, за които ми трябваше този материал и той не свъшваше и не свършваше. Не можех да повярвам на това, но то стана, стана чудото. Точно, както преди две хиляди години – същото чудо. Благодаря Ти, Господи, за Твоята вярност и могъщество. Тези шишенца би трябвало да свършат за няколко дни. А те ми стигнаха за месец. Много искам да насърча хората, защото Бог наистина е Същият и е верен и могъщ. И знаети ли, на другия месец, когато получих парите си и си купих луксозни материали, нямах толкова благословение. Бог ме благослови повече в месеца, когато Го помолих за помощ с много вяра и обич.
Четвърто. Бях притискана психологически от институции. Не е леко. Борих се със страха, но в един момент така ми се струпа всичко, че страхът се превърна в паника и сякаш щеше да ме погълне. Точно, ама точно тогава, в четвъртъчната проповед, Вие, пасторе, проповядвахте срещу страха. Толкова се зарадвах, сякаш Бог знаеше, колко имам нужда от Него и ми се притече на помощ. Благодаря Ти, Господи!
От едната институция ми казаха да внеса 2000 лева до края на седмицата. Ако Бог не ми беше изгонил страха, не знам какво щях да правя. Аз, обаче се успокоих и попитах Бог – казах Му – „Господи, какво да правя?“ А Бог ми каза. „Само стой до Мен и Аз ще воювам за теб, битката е Моя“ Така ми каза Бог и аз Го послушах. Отидох до клона на институцията. Но преди това много силно ми подействаха Словата в Исая 51/12
Аз, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, че се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева; а си забравил Господа, Създателя си, Който разпростря небето и основа земята, и непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя…
Благодаря на Бога, че ми изпрати този стих чрез Вас, пастор Пламен, Бог да ви благослови цялото семейство. Бог ми изпрати още много стихове против страха в тази проповед, много Му благодаря, а стиховете в Исая ми подействаха като мощно лекарство, направо ме вдигнаха на крака. И така, аз си повтарях в сърцето – Мая,коя си ти, та да се боиш от човек, ти нямаш ли си Бог? Забравила ли си Господа, Твоя Бог? Все си повтарях това в сърцето. И като отивах в клона на институцията си го повтарях и като поставих пред себе си чантата, в която си нося Библията, си казах още – „Боже, ти си разделил Червено море на две, толкова Си мощен, ето тази лъскава сграда няма да ме уплаши, аз съм малка и нищожна, но идвам тук с Всемогъщия Бог.“ Това си повтарях в духа си непрестанно. Не знам точно какво казах и как, но само почувствах, че хората усещат нещо, което не е от мен, Нещо много, много мощно, моят Бог. Аз усетих, че те Го усещат… Всичко се разреши точно, както ми каза Бог, бях толкова Богоуверена, че дори заминах да видя детето си преди да са ми казали официално, че нещата са наред. Господи, отдавам цялата салва на Теб, защото тя е Твоя.
Имам и още нещо, което исках да споделя. Една рисунка, която нарисувах, когато Мими пееше – „Моят Бог е могъщ и мощен Бог!“ Но може би следващия път.
Благодаря Ви, пастор Пламен Петров, че ме изслушахте. Цялата слава отдавам на Бог. Не се страхувам сега да кажа името си, стига чрез тези свидетелства Бог да достигне до сърцата на хората. Бог да Ви благослови и да ви употребява мощно… Бог да благослови Мими и целия ви род.
С уважение – Мая Иванова
